Имаме най-различни представи за това, какво става след като умрем. Някои мислят, че със смъртта свършва всичко; други - че всички ще отидем на небето; трети вярват, че има едно място, където душите на грешните се пречистват за небето. Но нито едно от тези неща не се споменава в Библията.
Изказванията на Бог са различни
На човеците е определено веднъж да умрат и след това настава съд. (Евреи 9:27) Който има правилни отношения с Бога, ще отиде в небето, за да прекара вечността в прекрасното Му присъствие. Всички останали ги очаква друго вечно място на престой. Такива ще приемат за наказание да бъдат във вечна погибел, лишени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила. (2 Солунци 1:9) За това място Библията най-често използва думата „пъкъл“ (ад).
Адът действително съществува
Адът не е измислен от църквата. Библията говори по-често за него, отколкото за рая. Веднъж Исус пита вярващите: Как ще избегнете осъждението в пъкъла? (Матей 23:33) Този въпрос не е риторичен. За това на други места Исус казва: Бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. (Лука 12:5)
Адът е страшно място
Много картини описват ада като място на страдания. Става дума за тъмнина и огън. Ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Матей 13:42) Думите са тежки, но истинни. Там хората са под проклятието на Бога; няма нищо добро – липсва и най-малката помощ или облекчение.
Адът е окончателно място
От ада няма изход, няма връщане, няма спасение. Това означава, че след смъртта човек не може да размени ада с небето. Между вас и нас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. (Лука 16:26) Ужасът, самотата и мъките на ада не служат за превъзпитание на човека, а за вечно наказание.
Адът е място, избрано от самия човек
С упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му. (Римляни 2:5-6) Това означава, че и в ада, и на небето има само доброволци. Божият гняв ще достигне тези, които през живота си отхвърлят Исус Христос и следват неправдата; пренебрегват Божието предложение за спасение и пожелават да живеят без Него. Бог приема тяхното решение! Затова не можем да Го обвиним в несправедливост.
Страх или любов?
Понякога християните са обвинявани, че с термините „грях“ и „ад“ всяват страх. Какво да направи Бог? Да остави ли хората да вървят към трагедията си? Това любов ли е? Библията ни информира за мотива на Бог: Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. (Откровение 3:19) Пред лицето на ада би трябвало всеки от нас лично да се замисли за живота си!
Като PDF-документ може да свалите безплатно всичките 12 лекции.