Имаме най-различни представи за това, какво става след като умрем. Някои мислят, че със смъртта свършва всичко; други - че всички ще отидем на небето; трети вярват, че има едно място, където душите на грешните се пречистват за небето. Но нито едно от тези неща не се споменава в Библията.

Изказванията на Бог са различни

На човеците е определено веднъж да умрат и след това настава съд. (Евреи 9:27)  Който има правилни отношения с Бога, ще отиде в небето, за да прекара вечността в прекрасното Му присъствие. Всички останали ги очаква друго вечно място на престой. Такива ще приемат за наказание да бъдат във вечна погибел, лишени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила. (2 Солунци 1:9)  За това място Библията най-често използва думата „пъкъл“ (ад).

Lektion7 FeuerАдът действително съществува

Адът не е измислен от църквата. Библията говори по-често за него, отколкото за рая. Веднъж Исус пита вярващите: Как ще избегнете осъждението в пъкъла? (Матей 23:33)  Този въпрос не е риторичен. За това на други места Исус казва: Бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. (Лука 12:5)

Адът е страшно място

Много картини описват ада като място на страдания. Става дума за тъмнина и огън. Ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Матей 13:42)  Думите са тежки, но истинни. Там хората са под проклятието на Бога; няма нищо добро – липсва и най-малката помощ или облекчение.

Адът е окончателно място

От ада няма изход, няма връщане, няма спасение. Това означава, че след смъртта човек не може да размени ада с небето. Между вас и нас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. (Лука 16:26)  Ужасът, самотата и мъките на ада не служат за превъзпитание на човека, а за вечно наказание.

Адът е място, избрано от самия човек

С упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му. (Римляни 2:5-6) Това означава, че и в ада, и на небето има само доброволци. Божият гняв ще достигне тези, които през живота си отхвърлят Исус Христос и следват неправдата; пренебрегват Божието предложение за спасение и пожелават да живеят без Него. Бог приема тяхното решение! Затова не можем да Го обвиним в несправедливост.

Страх или любов?

Понякога християните са обвинявани, че с термините „грях“ и „ад“ всяват страх. Какво да направи Бог? Да остави ли хората да вървят към трагедията си? Това любов ли е? Библията ни информира за мотива на Бог: Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. (Откровение 3:19)  Пред лицето на ада би трябвало всеки от нас лично да се замисли за живота си!

Като PDF-документ може да свалите безплатно всичките 12 лекции.

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok